Ропотамо

Източник:iprimorsko.com
Ропотамо Снимка:iprimorsko.com

Подобни новини


NATURA 2000

Координати: 27° 40’ 54’’ E, 42° 17’ 48’’ N — Надморска височина: 35 m — Площ: 9854 ha
 Ропотамо обхваща главно течението на едноименната река, лиманната част и заливната тераса с естествени заливни гори, пясъчни дюни и дълбоко разчленено крайбрежие с вдадени в морето скални носове и тесни и дълбоки заливи. На изток се намират планински ридове със скали и широколистни гори. Съществен елемент от хабитатите представляват крайбрежните блата с хигрофитна растителност с преобладаване на тръстика (Phragmites australis), теснолистен папур (Typha angustifolia), широколистен папур (Typha latifolia), крайбрежен камъш (Shoenoplectus litoralis), както и такива с хидрофитна растителност: водна лилия (Nymphaea alba).   Характерни са и лонгозни гори от полски ясен (Fraxinus oxycarpa), полски бряст (Ulmus minor), черна елша (Alnus glutinosa) със значително участие на лианите Hedera helix, Clematis vitalba, Smilax excelsa, Periploca graeca. Широколистните гори са главно от благун (Quercus frainetto) със средиземноморски елементи или смесени с космат дъб (Q. pubescens), виргилиев дъб (Q. virgiliana) и източен горун (Quercus polycarpa). В изграждането на фитоценозите участват още Sorbus torminalis, габър (Carpinus betulus), келяв габър (Carpinus orientalis), мъждрян (Fraxinus ornus). Тревистата растителност е от Dactylus glomerata, Brachypodium sylvaticum, Lathyrus niger, Salvia forskahlei, Genista carinalis и други. По откритите места и в подлеса са представени видовете Colutea arborescens, Coronilla emeris и Juniperus oxycedrus. Крайбрежната ивица е заета от дюни с псамофитна тревна растителност, главно песъчар (Ammophilla arenaria), пясъчна лилия (Pancratium maritimum), вторични храстови и тревни съобщества с преобладаване на драка (Paliurus spina-christi), смин (Jasminum fruticans) и морски пелин (Artemisia maritima)

 

 

 

Важни популации на 7 вида дневни пеперуди, особено на Heteropterus morpheus и Lycaena ottomanus. Освен в Ропотамо тези два вида заедно са установени единствено в Странджа. видове: Heteropterus morpheus, Zerynthia polyxena, Lycaena dispar, L. ottomanus, Hipparchia senthes, Melitaea trivia, Brenthis hecate.Понастоящем голяма част от района е под законова защита съгласно българското природозащитно законодателство. Поддържаният резерват Ропотамо е обявен през 1940 г., първоначално като резерват с цел опазване на разнообразие от местообитания и богата флора и фауна. Резерватът Ропотамо включва в себе си няколко по-малки резервата: резерват Водни лилии, резерват Змийския остров, резерват Аркутино и резерват Морски пелин. Част от района попада на територията на Държавно дивечовъдно стопанство Ропотамо и се охранява. Основните заплахи са изключително силното развитие на курортните селища, застрояването и промени във водния режим, породени от водоползванията в горното течение на водосборния басейн на река Ропотамо. На север е курорта Дюни, а на юг — град Приморско.Нос Хумата е представително местообитание на черновратата стрелушка (Platyceps collaris), пъстрият смок (Elaphe sauromates), шипоопашатата костенурка (Testudo hermanni), шипобедрената костенурка (Testudo graeca), жълтокоремника (Ophisaurus apodus), бръмбъра рогач (Lucanus cervus), сечкото моримус (Morimus funereus).От 2003 г. Ропотамо е обявен за Влажна зона с международно значение, съгласно Рамсарската конвенция. Територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. На територията му през последните години са установени 236 вида птици, от които 69 са включени в Червената книга на България. От 1998 г. е определен за CORINE място, поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни. Нощните пеперуди са сравнително добре проучени, установени са редица редки и с консервационна значимост видове като: Dolbina elegans, Lasiocampa grandis, Nychiodes waltheri, Moma alpium, Craniophora pontica, Macrochilo cribrumalis, Herminia tenuials, Schrankia costaestrigalis, Metachrostis velox, Cucullia xeranthemi, Valerietta hreblayi, Gryposia wegneri, Celaena leucostigma, Cosmia confinis, Archanara dissoluta, Archanara algae, Sedina pygmina, Oria musculosa, Mythimna straminea, Agrotis vestigialis, Nola ronkayorum, Euplagia quadripunctaria, Pelosia obtusa и други. За Herminia tenuialis Аркутино е единственото находище в България, а за Valerietta hreblayi — единствено находище изобщо. Видът Euplagia quadripunctaria е от приложение II на Директивата за местообитанията 92/43 на Европейския съюз.Остров „Свети Тома“ (Змийският остров) - неголям скален остров със средиземноморски тип растителни съобщества съставени от храстовиден жасмин и обикновена ефедра. През 1930-те години са внесени кактуси от род Opuntia. Днес те заемат около половината от площта на острова.Тук се намират и скалните образувания - „Лъвската глава“ и  „Веселата скала“.

 

 



Коментари


Снимки от галерията, съвпадащи се с новината.





Новини от населените места в община Приморско



Община Приморско новини







Етикети




Популярни етикети





Последни коментари