ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА В КРАЙБРЕЖНАТА ИВИЦА МЕЖДУ „ДЮНИ” И ПРИМОРСКО

Източник:morski vestnik
ПАМЕТНИЦИ НА КУЛТУРАТА В КРАЙБРЕЖНАТА ИВИЦА МЕЖДУ „ДЮНИ” И ПРИМОРСКО Снимка:Карта на паметницете между устието на Ропотамо и Перла

Подобни новини


Крайбрежната ивица по протежение на Черно море от курортното селище „Дюни” до град Приморско е сравнително интензивно наситена с паметници на културата от тракийската ранножелязна епоха, античността и средновековието. Трите тракийски крепости, които се намират тук - „Малкото кале”, „Вълчановото кале” и „Маслен нос” са част от една по-голяма верижна система, която на север започва от връх „Ала тепе” при село Маринка и през крепостите на полуостров Атия и „Лободовото кале” и „Бакърлъка” създава здрав защитен щит, охраняващ рудните богатства на „Меден рид” още в края на II-то и началото на I-то хилядолетие пр. Хр. и през цялата античност, когато е съществувала древногръцката колония Аполония на мястото на днешния Созопол.
Според геолозите рудните месторождения в „Меден рид” са резултат от вулканична дейност, оставила видими следи в целия район, опасващ тази отсечка от Черноморския бряг. Първо ще дадем данни за трите важни тракийски крепости: „Малкото кале”, изследвано чрез разкопки от 1972 до 1978 г., „Вълчаново кале”, и „Маслен нос”, които многократно са посещавани от специалисти археолози.   КРЕПОСТИ
1. Тракийската крепост „Малкото кале”. Разположение
Крепостта „Малкото кале” се намира на около 3 км северозападно от влажната зона „Алепу” („Лисицата”) върху най-високия едноименен връх. Оттук се открива широка панорама, обхващаща целия район на влажната зона, с която е бил свързан и животът на траките, които най-интензивно са я обитавали през периода от XІ - I в. пр. Хр. Обявена за паметник на културата от местно значение в Държавен вестник бр. 35 от 1965 г., като е ситуирана на 4 км. източно от село Веселие.
Проучвания
Археологическите разкопки тук бяха ръководени от поляка Мечислав Домарадски, който тогава (1972-1978 г.) беше аспирант и специалист в Института по тракология при БАН, и от н.с. Иван Карайотов от Бургаския окръжен музей. Тези изследвания бяха част от едно комплексно проучване на Странджа под общото ръководство на проф. Александър Фол в качеството му на директор на Института по тракология. Те дадоха добри резултати и през 1979 г. станаха поход за провеждането на Първия международен симпозиум „Тракия Понтика”, който вече се е състоял седем пъти. Докладите на шест от симпозиумите вече са публикувани в едноименната поредица на английски, френски, немски и руски език (Мегалитите-1 и 2; Странджа, Thracia Pontica - I.VI).
Описание и резултати от разкопките
Крепостта заема площ от 4 дка и крепостната стена следва спецификата на терена като включва няколко големи скални образования, играли ролята на крепостни кули в древността. От югозападната стена в един естествен скален процеп се е намирал входът към крепостта. Стената е от ломен камък без спойка като в отделни сектори отделните камъни са по-големи по размер и наподобяват т.н. „циклопски градеж”, характерен за укрепленията от периода на микенската култура в континентална Гърция. Стената има средна дебелина 2.5 м и сега може да се види сравнително голям сектор от нея, разкрит при археологическите разкопки.
Проучването установи, че най-ранните културни напластявания тук датират от първата фаза на ранножелязната епоха - XI - X в. пр. Хр. Върху тях стъпва крепостната стена, която е била изградена през първите векове на древногръцката колонизация по Черноморския бряг. Жилищата вътре в крепостта са били от дървени подпори и плетеница от пръти, обмазана с глина. Те така са били разположени между скалите, че по-високите от тях са играели ролята на подпори. Всъщност по външен вид тези жилища са наподобявали долмените, в които траките от този период са погребвали своите вождове. Открити бяха много глинени подови замазки и глинени фрагменти от стенната мазилка на жилищата. Най-ранните съдове, характерни за ранната желязна епоха в Тракия и за културния пласт „Троя VIIb2“ по Блеген сега са подредени в началото на експозицията на Археологическия музей в Созопол.
По-късните напластявания на крепостта „Малкото кале” датират от епохата, когато основаната в края на VII в. Аполония вече е съществувала. Заслужава да се отбележат многобройните фрагменти от амфорна тара, чернофирнисова керамика и керамика с релефна украса от елинистическата епоха. На няколко места бяха открити струпвания (археологически комплекси) от глинени тежести за рибарски мрежи и един склад от каменни топки за прашка, които имат естествен вулканичен произход и се срещат на много места в района, но откриването им в културни напластявания красноречиво говори, че те са били употребявани от халщадските траки и като бойно средство при защита на крепостта с прашки, а вероятно и без тях.
Тежестите за рибарски мрежи са ярко свидетелство, че древните траки са използвали влажните зони и крайбрежната акватория на морето, за да риболуват. Морските занаяти не са им били чужди и ние дори виждаме едно пластично изображение на котва върху фрагмент халщадска керамика. Според една монета от времето на понтийския цар Митридат VI Евпатор крепостта е била обитавана чак до началото на I в. пр. Хр. и може би точно до 72 г. пр. Хр. когато крайбрежието било завладяно от римския пълководец Марк Лукул. От изворите се знае, че Аполония тогава е била наказана с пълно разрушаване на укрепленията поради присъствието на Митридатови войници в нея. Впоследствие тракиецът Меток, син на Тарула, възстановил крепостната стена на Аполония и това показва, че след завладяването от Рим тракийският етнически елемент повече се чувства в самия град, а крепостите по Меден рид вероятно временно са били изоставени, за да се събудят за живот чак през периода на късната античност - IV - VI в. Затова на „Малкото кале” се открива керамика от епохата на византийския император Юстиниан.
Разположение и проучване на некропола
Некрополът на крепостта се намира югозападно в непосредствена близост до нея. Той се състои от каменни и насипни могилки и каменни кръгове. В една от проучените две могили се откри елинистическо погребение чрез изгаряне и полагане на останките в глинена урна. Тук беше намерена торква (украса за шия) от бронзова обла тел, която датира от ІІІ в. пр. Хр., има келтски произход и може да се свърже с идването на келтите в Тракия по това време.  Погребение от ІV в. пр. Хр. беше открито в големия каменен кръг близо до голямата насипна могила в западното подножие на крепостта, която не беше изчерпателно проучена. В каменните могилки се откриваха изобилни фрагменти от елинистически амфори, сред които най-многобройни бяха внесените от остров Родос през IІІ-ІІ в. пр. Хр.
Перспективи на проучванията на комплекса „Малкото кале” във връзка с влажната зона „Алепу”.
Находките от крепостта (рибарските тежести) и самото й разположение над Алепу предполагат едни бъдещи проучвания в самата влажна зона и непосредствено около нея. Те би трябвало да имат комплексен характер и да обхванат проблеми от палеоботаниката и палеозоологията, които да обхванат и периода от XІ до I в. пр. Хр., когато е съществувала самата крепост. Съществува възможност в тинята да се открият

останки от стари маломерни плавателни съдове и тяхната дървесина да даде данни за датиране по метода на дендрохронологията и радиокарбонния метод.
Участието на учени историци, биолози, зоолози, физици и т.н. би могло да даде сериозни резултати. Това предполага организирането на бъдещи интердисциплинарни международни експедиции.
2. Крепост “Бурхама”
Разполагаме само с данни, почерпени от стари публикации, че на връх Бурхама от лявата страна на река Ропотамо също има крепост, но през последните десетилетия тя не е посещавана от специалист.
Перспективи
Налага се проверка дали данните в по-старата историография са верни и оценка за датировката и характера на евентуалната крепост. 
3. Крепост „Вълчаново (Ченгерско) кале”, „Лъвската глава”, „Петров баир”, Ранули.
Проучвания
На тази крепост са извършвани само археологически наблюдения и е събиран материал от повърхността. В Бургаския музей се пазят две миниатюрни глинени съдчета от ранножелязната епоха, открити от пещерняци между скалите на скалното образование „Лъвската глава” (Делирадев 1950, 178, Мегалитите 1, 130-131, Странджа, 148; Димитров, 1973, 23-34). 
Под  името „Вълчаново кале” обявена за паметник на културата от местно значение, ситуирана на 5 км. северно от град Приморско.
Описание и датировка
Крепостните съоръжения следват особеностите на терена и на недостъпните места липсва каменна стена. Най-добре са запазени отделни сектори на стената от източната и северната страна. Заедно с естествените скални валуни (високи 5-7 метра), включени в укрепителната система, те очертават неправилен четириъгълник с площ около 30 дка. Каменната стена на места е градена без спойка,  но съществува вероятност да се открие и употреба на бял хоросан. Подобен характер имат някои строежи от вътрешността на крепостта. От източната страна се забелязват следи от вход и по седловината има следи от път към него. Материалите датират от ранната желязна епоха, античността и средновековието.
Някои автори локализират тук средновековната крепост Ранули, която е спомената в прочутия Хамбарлийски надпис, отразяващ мълниеносните победи на хан Крум през 812 г. Възможно е между името на залива „Ватерухи” и топонима „Ранули” да съществува някаква историческа връзка, защото първата дума по гръцки означава „жаба”, а втората е съответно умалително на латински език със същата семантика. 
Перспективи
Изключително важен обект, който е рядко съчетание на паметник на културата с природна забележителност. Често е предмет на иманярски попълзновения,  които го засягат всестранно.
4. Крепост „Маслен нос”, „Зейтинборунското кале”, Еля, Тера, Сира.
Проучвания
Тук са извършвани само огледи и са правени кратки описания (Делирадев, 1952, 178; Мегалитите 1; Велков, 1963, 32; Димитров, 1972, 46)
Описание
В литературата е отбелязано, че крепостната стена е от ломен камък без спойка и прегражда носа само от страна на сушата. Това се потвърди и от лични наблюдения. Засега оттук липсват датиращи материали, но оловните щокове и средновековната керамика, открити в пристанището, говорят, че крепостта е била обитавана през античността и средновековието (виж пристанище „Маслен нос”).
Наскоро северно от крепостта в крайбрежните скали бяха открити десетина позлатени копчета с две кръстосани адмиралтейски котви и надпис „Руско параходно общество”. Това изглежда са остатъци от дрехите на руските моряци от кораба „Царевич”, който се разбил в скалите при „Маслен нос” през 1902 г. (Бубалов, 1995, 50). Средновековни и по-късни извори наричат носа на гръцки „Еля” и на турски „Зехтин борун”. Френският географ Жан Белен през 1738 г. отбелязва, че гърците го наричат “Сира”, което е par excelence производно от античното „тера”, което означава „дивеч”, „животни”, „животинско чудовище”, а понякога се употребява и със значение „лъв”, което напомня и достигналия до нас топоним „Лъвска глава” (виж Крепост „Вълчаново кале” (Карайотов, 1994, 32-35).
Некропол
Тракийският могилен некропол, който може да се свърже с крепостта „Маслен нос”, е разположен по склона на Кале баир и се състои от около 30 могилки с каменни крепиди. Те са паметник от национално значение, без още да са обявени.
Перспективи
Необходимо е изработването на първична документация и издаване на специфична заповед на заинтересуваните Министерства на културата, околната среда и регионалното развитие, в която да бъдат фиксирани границите на крепостния комплекс с прилежащия му некропол и близкия жертвен камък „Апостол таш”.

долмени и други мегалитни паметници
5. Долмени
Разположение и проучвания
В археологическата литература са описани 4 долмена. Първият е разположен над левия бряг на Ченгерска река (десен приток на Ропотамо), вторият и третият са на западния склон на връх Китка и четвъртият, наречен „змейова дупка”, е над извора Георгьов врись върху седловината между върховете Китка и Петров баир.  Последният може да се посети лесно, защото се намира близо до парковото шосе от Перла за устието на Ропотамо. Нито един от долмените не е проучен чрез археологически разкопки. В миналото иманяри са нанесли чувствително поражения върху тях (Мегалитите, 1 131, обр. 198; Мегалитите, 2, 348, № 5; Странджа, 149, фиг. 14).
Само долменът край парковото шосе от Перла до устието на река Ропотамо е обявен за паметник на културата от национално значение в Държавен вестник бр. 35 от 1965 г. Наречен е долмен „Змейова къща” и е ситуиран на 4 км. северно от град  Приморско.
Описание
1. За първия долмен е останало описание, според което от главната му камера били запазени две плочи, наклонени назад от тежестта на покрива. От предната камера били само наклонените навътре плочи и част от фасадната.  
2. Долменът, намиращ се на западния склон на връх Китка, има запазени странични плочи и две напречни. Предната плоча от покрива е паднала пред долмена. 
3. Още един долмен е бил забелязан на западния склон на Китка. Той заемал мястото на един разрушен каменен блок. 
4. Четвъртият долмен има само частично запазен покрив.
Долмените са тракийски мегалитни паметници, използвани за погребване на племенни вождове през периода от ХІІ до VІ в. пр. Хр. При проучването им се откриват следи от многократно използване. Сред материалите има керамични урни и съдове от ранножелязната епоха, амфори от VІ -V в. пр. Хр., а в един долмен при с. Звездец са открити елинистически монети на Месамбрия от ІІІ  в пр. Хр.
6. Жертвени камъни
Разположение и състояние на проучванията
В района на Ропотамо са описани два жертвени камъка. Първият -  „Апостол таш” се намира североизточно от връх Китка, близо до Маслен нос. Вторият се казва „Беглик таш” и се намира източно край планинския гребен, южно от залива „Света Параскева”. Жертвените камъни са едновременно паметници на културата и природни забележителности и трябва да имат по-особен статут. Сега те не са обявени за паметници (Мегалитите, 2, 348, № 5; Странджа, 149).
Описание
Жертвеният камък „Апостол таш” е със сърцевидна форма, обърната обратно. Пред този блок в скалата има полусферични  вдлъбнатини. „Беглик таш” е естествено положен върху други скали и под него може да се мине свободно. Върху южната му заоблена и недостъпна повърхност има три котлообразни вдлъбнатини със широки бразди при горния им край.
Перспективи
В близко бъдеще трябва да се направи експедиция, която да изготви първична документация, въз основа на която тези жертвени камъни да бъдат обявени за паметници с комплексно значение - природни и културни. Тъй като в законодателството не съществува подобна категория, би могло да се направи предложение тя да бъде въведена.

ПРИСТАНИЩА (антични, средновековни и късносредновековни)
7. Пристанището Херсонесос, Тера, Ориоспотамо, Падама, Свети Димитър пред устието на река Ропотамо
Разположение и история на проучванията
Останките и следите от голямото многовековно пристанище, което се е намирало точно пред устието на река Ропотамо, сега се откриват по цялото протежение на мислената права от края на моста пред устието до края на скалите в морето, които са всъщност най-вдадената част на нос Свети Димитър.
Цялото пространство около тази мислена ос е изпълнено с находки. Докато скалите на носа могат да се възприемат за тяхна източна граница, то западната остава неясна и уточняването й е предмет на бъдещи проучвания.
Находките продължават и на сушата в близост до бившето гранично поделение и паметника на загиналия войник. Тук може да се очаква крепостна стена. В края на миналия век археологът Карел Шкорпил е забелязал една правоъгълна яма, дълга 2.5 м. През 1982 г. тя беше пропаднала в морето и смалена до 1 м., а сега напълно е пропаднала и вълните размиват последните белези от нея.
Първите находки от пристанището бяха открити през 1976 г. при драгажни работи с плаващия кран „Гигант”. Тогава в колекциите на музеите в Бургас и Варна попаднаха десетки глинени съдове от късната античност и средновековието. При оглед на дъното тук многократно са откривани каменни котви и оловни щокове, а от 1982 до 1989 „Морско общество” - Бургас, проведе мащабни археологически проучвания под ръководството на ст. н. с. Иван Карайотов. За тези изследвания има предварителни публикации (Карайотов 1987, 360; Karaiotov, 1990 ,64-67; Karayotov, 1992, 277-280; Минчев, 1982, 26-28, № 14-25; Карайотов, 1994, 32-35; Карайотов, 1995, 58-60; 18-20) 
Налага се изводът, че потъването на това антично и средновековно пристанище се дължи на комплексни причини - повишаване нивото на морето, въздействие на прибоите и пропадане на брега и подхлъзване на вулканичните скални пластове.
Резултати от досегашните проучвания
При подводните археологически проучвания беше установена относително точната стратиграфия на потъналото пристанище пред устието на река Ропотамо. На 3.5 - 4 м. под подводния грунд в един от проучените квадрати бяха открити подредени по двойки дървени колове. Между тях бяха поставени тънки гредички, издялани с квадратно сечение. Те са били обмазани с глина и се намериха стотици фрагменти от нея. Керамичния материал в този пласт датира от ранната фаза на бронзовата епоха т. е. между 2000 и 1750 г. пр. Хр. Над този сочен пласт с дебелина близо 0.50 м. следва пласт от ситни камъчета и миди, сред които се откриват цели съдове и фрагменти от епохата на гръцката колонизация на Черноморските брегове. Пластовете от 3 м. до дънната повърхност са наситени с материали от римската епоха, късната античност, Средновековието и късното Средновековие. Материалите са разбъркани и тук не бяхме в състояние да прокараме точни разграничения.
Най-интересен при бъдеща съвместна работа на археолози, биолози и геолози е пластът от раннобронзовата епоха. Тук направихме опит чрез чужди специалисти за дендрахронология на дървесните останки, но той излезе несполучлив. Това не означава, че подобен неуспех не може да бъде избегнат в бъдеще. Освен дървени колове и гредички в този пласт беше открита една каменна мелница и няколко цели керамични съда.
В пласта от епохата на колонизацията се намери един цял киликс с чернофигурна украса - схематично изображение на медуза. Тези съдове се датират на границата на архаиката и може да се каже, че датират началото на Vl в.пр. Хр. Това означава, че в случая сме открили един от най-ранните паметници, почти синхронен с датата на основаването на древна Аполония (Созопол). През ранната епоха пристанището пред устието на Ропотамо се е наричало Херсонесос и това сигурно се дължи на разположението му в северната извивка на големия полуостров, който завършва с Маслен нос.
През римската епоха комплексът от пристанища и пътна станция около големия полуостров са се наричали Тера. Тази дума означава, „дивеч”, „чудовище”. Не може да се изключи нейното въздействие при възникването на новия топоним “Лъвската глава”. „Тера” („дивеч”) косвено говори,  че и в далечното минало районът около устието на Ропотамо е бил благодатно място за лов и риболов.
В средновековието възниква името Ориоспотамо, което означава „Гранична река”. От „Ориоспотамо” чрез метатеза е произлязло названието на самата река Ропотамо. Това е абсолютно сигурно, макар че ще разочарова романтичните поклонници на легендата за красавицата Ро и тези, които възпроизвеждат името на тази всъщност неподвижна река от гръцкия глагол „рео”, който означава „тека”.
През късното Средновековие тук е съществувало селището Свети Димитър, оцеляло чрез названието на носа. То се споменава в  османотурски документи от 1493 заедно с близкото селище Ченгер, разположен малко по-навътре в полуострова (Райчевска, 2000, 160-161.
Перпективи
Потъналото пристанище при устието на Ропотамо и неговата част, останала върху брега около паметника на загиналия войник и в района на бившето поделение са изключително перспективен обект. той предполага мащабни интердисциплинарни изледвания от екип включващ археолози, биолози, геолози и други специалисти. Ропотамо събужда интерес и сред чужди специалисти
8. Пристанището на крепостта “Маслен нос”
Разположение и проучвания
Разположено е в южната акватория на острова и е добре защитено от северните и североизточните ветрове. 
Тук през различни години са откривани десетки каменни и оловни котви, антични амфори от периода на колонизацията и средновековна керамика. В тази акватория през 1969 г. проф. Иван Гълъбов провежда първата българска подводна археологическа експедиция (сега на мястото има паметна плоча, отразяваща този факт).
В по-късни години тук са правили подводно разузнаване експедициите “Шелф-юг” и групата за подводни проучвания от експедицията “Аполония-Странджа”, наречена по-късно. (Гълъбов, 1961,19-21; Димитров, 1973, 6-7; Димитров, 1974, 54-55; Димитров-Николов,1975, 308-312; Лазаров, 1975, 16-17; Мегалитите,1, 129-130, Мегалитите, 2, 450-451).
Археологически материали  
Оттук са извадени каменни котви от ранножелязната епоха, оловни щокове от античността и железни котви от римската епоха, Средновековието и късното Средновековие. Материалите се съхраняват в Бургаския и Созополския музей.
Перспективи
Откритите досега материали предполагат бъдещи детайлни проучвания, или поне периодични разузнавания и документиране на нови находки, защото на това място котвите и керамичния материал периодично се разкриват и впоследствие отново засипват от по-големи или по-малки бури. Тези проучвания ще дадат възможност да се направи съпоставка с обилните материали от пристанище „Ропотамо” и да се направи обща оценка на археологическата ситуация на полуострова и на функционирането на пристанищата,  разположени в този район.
9. Пристанище „Ватрухи”, „Ватерухи”. Разположение и проучвания
Намира се в залива Ватрухи (Жабата), югоизточно от устието на река Ропотамо и северно от нос Коракя (Гарванът). Тук са провеждани само подводни археологически наблюдения (Мегалитите, 2, 450; Странджа, 148)
Характер
Всъщност естественият залив „Ватрухи” е използван за убежище на кораби през античността и Средновековието. Някои от тях са оставили  каменните си котви, оловните си щокове и средновековните, късносредновековни и съвременни железни котви.
Перспективи
В залива Ватрухи биха могли да се направят по-детайлни подводни археологически проучвания с разкопаване на дънния гунд.
10. Енеолитното селище „Стамопуло”
Разположение и проучване
При копаене на кладенец  в местността „Качката” на 3.5 км северозападно от Приморско през 1922 г. селяните се натъкнали на енеолитни находки. Според спомените на учителя Ст. Драгулев, който е предал находките във Варненския музей, те били намерени на 9 м дълбочина. Край влажната зона „Стамопуло” са открити археологически материали от енеолитната епоха. Те са публикувани от Васил Миков. Самото име на мястото „Стамопуло”, което е гръцко буквално означава „спирка на птици”. Това е наше тълкуване. То е двусъставно и изглежда идва от глагола „стамато” - спирам и „пули” - птица. (Миков, 1925, 236; Миков,1833, 107; Лазаров, 1975, 32; Lazarov, 1974, 107;  Станчев, 1990, 27, 37-38)
11. Змийският остров
Този малък остров се намира северозападно от устието на Ропотамо и отстои само на 200 м. от брега и е най-малък по територия наш черноморски остров (0.003 кв. км.). Другото му име е „Свети Тома” и някои автори погрешно го смесват с едноименния остров „Змейный”, който всъщност се намира срещу устието на Дунава и на него се намира светилище на Ахил Понтарх (Ахил господар на Понта) [Гочев 1993, 55].
На нашия Змийски остров, който през 1921 г. е бил подарен от Созополската община на цар Борис III, археологически находки не са открити.
12. Азине, Лезине, Зоне, Зунарита, Атаната,  Кюприя, Приморско
Местонахождение и проучвания
На полуострова, където сега е разположен град Приморско има следи от антична и вероятно средновековна крепост. Някога Карел Шкорпил е видял останки от крепостна стена, която прегражда източната част на полуострова. Според неговите наблюдения в южния край на обграденото пространство личали следи от голяма сграда. Тук не са провеждани археологически разкопки. При подводно разузнаване в южния залив по време на експедицията „Понтос -73” водолазите откриха площадка от плоски каменни плочи, но тя вероятно има естествен произход (Шкорпил, 1891, 127, 128; Делирадев, 1950, 178; Странджа, 148 ).
Литературни и картографски извори за Приморско
Литературните и особено картографски извори за селищата на мястото на Приморско са изключително много. В един анонимен портолан от 1553 г. пристанището е наречено Атаната (Странджа, 47). Името Азине четем в картата на Герхард Меркатор, отпечатана в 1634 г., Николаус Фишер от 1698 г. (Странджа, 49, фиг. 8; 52 фиг.12) и др. Венцел фон Броняр нарича тукашното пристанище Кюпрю Алти (Странджа 59). На картата на Хайнрих Киперт от 1971 г. е отбелязано селото Зунарита, а северно от него Ченгер и северозападно Салихдер (Салихляр) (Странджа, 73, фиг. 44). Ая Димитрий (при устието на Ропотамо, Зунарита и Ченгер се срещат в османотурския документ от 1493 г. (Райчевска, 2000, 157)
Перспективи
Останките от Ая Димитрий и Ченгер са в границите на парка Ропотамо и е желателно да бъдат предложени за обявяване за паметници на културата с определени граници на защитната зона.
13. Църквата „Света Параскева”
Намира се в най-вътрешната извивка на едноименния залив. Въпреки че не е обявена за паметник на културата, тази кръстокуполна църква е декларирана и при подновяването й проектът и възстановителните действия трябва да бъдат съгласувани с НИПК.
Перпективи
В скоро време трябва да бъдат извършени предварителни по-подробни проучвания с участието на археолози, архитекти и биолози, които да излязат с предложение за точен статут на паметника и евентуално да определят една защитена територия около него, в която всички дейности да се извършват според точни предписания.

Кратки изводи
Описаните паметници на културата са изключително много за един такъв малък периметър, каквито са влажните зони от Алепу до Приморско. Някои от паметниците като потъналото пристанище пред устието на Ропотамо и селището от енеолита край Стамопуло могат да се възприемат като археологически паметници и природни забележителности едновременно. Затова при третирането им  (разбира се и на останалите) трябва да се прилага широк комплексен подход. Техните проблеми трябва да бъдат застъпени в документа за управление на този забележителен резерват, защото от това и природата и паметниците биха спечелили много. 
За улеснение на управленските действия след раздела за литературата, на която се позоваваме добавяме и списък на действащите закони и нормативни актове, касаещи паметниците на културата и в един случай един комплексен закон, включващ и природните забележителности под водата.
Ст. н. с. д-р Иван КАРАЙОТОВ

ЛИТЕРАТУРА
Кирилица
Бубалов, 1995 - Иван Бубалов, Маслен или Дяволски нос?, In: сп. Море, 1995 ,кн. 3, с. 47-50
Гълъбов,1961 - Иван Гълъбов, Подводна експедиция “Маслен нос”,  сп. Подводен спорт,  1961, кн. 7-8, с.19-21.
Велков, 1963 -  Пътища в Западното Черноморие в доримската епоха, In: ИВАД, 14, 1963, с. 32 и сл.
Гочев, 1993 - Генчо Гочев, Змийският остров, In: сп. Море, 1993, кн.7, с. 55-57.
Гочев, 1995 - Генчо Гочев, Вълшебницата Ропотамо, In: сп. Море, 1995, кн. 3, с. 37-40.
Градове и крепости - Български средновековни градове и крепости, том 1, Съставители: Александър Кузев и Васил Гюзелев, с. 433-438 - Ропотамо, Еля (Маслен нос), Азине (Приморско).
Делирадев, 1950 - Павел Делирадев, Принос към историческата география на Тракия, том I, София, 1950, Приморско, с.177-178.
Димитров, 1972 - Бележки за западнопонтийския крайбрежен път в античната епоха, сп. Векове, 1972, кн.3, с. 43-46.
Димитров, 1973 - Тракийски селища и крепости в околностите на Аполония Понтика; За местонахождението на крепостта Ранули, In: Студентски проучвания, том I, Исторически факултет, Софийски университет „Климент Охридски”, София, 1973, с.3-20, с. 23-34  
Димитров, 1974 - Политическото и историческото развитие на Аполония Понтика VI-I в. пр.н.е. In: Студентски проучвания, том II, 1974, 41-87
Димитров-Николов - Божидар Димитров, Красимир Николов, Наблюдения върху античната пристанищна мрежа на Странджанското черноморско крайбрежие, In: Студентски проучвания, том III, 1975, с.303-318.
Димитров, 1985 - Божидар Димитров, България в средновековната морска картография, София, 1985, с. 17, карта № 19.
Карайотов, 1987 - Иван Карайотов, Подводни проучвания в залива пред устието на река Ропотамо, In: Странджанско-сакарски сборник, том IV, кн. 5, Созопол, 1987, с.357-360.
Карайотов, 1994 - Иван Карайотов, Крайбрежието през 18 век, In: сп. Море, 1994, кн. 10, с. 32-35.
Карайотов, 1995 - Иван Карайотов, Загадките на потъналите селища, In: сп. Море, 1995, кн. 3, с. 58-60 и кн. 4, с. 18-20.
Кацаров-Дечев - Извори за старата история и география на Тракия и Македония, София, 1949, с.309, заб. 85.
Лазаров, 1975 -  Михаил Лазаров, Потъналата флотилия, Варна, 1975.
Мегалитите-1 - Мегалитите в Тракия,1 - Тракийски паметници, том I, Редактори: Иван Венедиков, Александър Фол, София, 1976.
Мегалитите-2 - Мегалитите в Тракия, Част 2, Тракия Понтика, Тракийски паметници, том III, редактор: Александър Фол
Миков, 1925 - Васил Миков, Принос към неолитната култура у нас, ИБАИ, III, 1925, с. 235-241; с. 236 за селището при Кюприя /Приморско/ на брега на влажната зона Стамопуло.
Минчев, 1982 - Александър Минчев, Вносът на червенолакова керамика по западния бряг на Черно море, In: ИНМВарна, 18(33), 1982, с. 17-30; за Ропотамо, с. 26-28, № 14-25. 
Налбантов, 1994 - Стоян Налбантов, Култът към Света Марина в Приморско, In: сп. Море, 1994, кн. 6, с. 25-26.
Станчев,  1990 - Димо Станчев, Приморско, проучвания, бит и фолклор,  Бургас, 1990.
Странджа - Странджа - древност и съвремие, София, 1990.
Райчевска, 2000 - Цвета Райчевска, Бележки въру топонимията в района между Бургас и Созопол според дарителски акт от 1493 г. ИНМБс, 3, 200,с.155-162
Шкорпил, 1891 -  К. и Х. Шкорпил, Черноморското крайбрежие и съседните подбалкански страни в Южна България, 2, СбНУНК,4, 1891, с. 103-145

Латиница
Mechislav Domaradski, Ivan Karaiotov, A, Gotzev, L’habitat du premier age du fer de Malkoto kale, In: Thracia Pontica, IV, Sofia, 1991, p. 119-132
Karayotov, 1990 - Ivan Karajotov, The Antique and Mediaval Port at the Mouthh of the River  Ropotamo, In: Acta TAB.5,Sofia,1990, 64-67
Karayotov, 1992. Ivan Karaпotov Explorations archeologiques sous-marines dans la baie devan l’embouchure de Ropotamo. In. Bulgaria Pontica, III, Sofia, 1992, p. 277-280
Lasarov, 1974 - Mihail Lazarov, Localites pregrreques sur le littoral de la Mer Noire au Sud du Balkan, In: Thracia,III,1974, p.107-113
C. Orsel, F. Ballet, A. Cura, Metode de fouilles subaquatiques appliques au gisement neolitique de Charavines Baigneures. Lac de Paladru - Iscre, France, In: Thracia Pontica, II, Sofia, 1982 p. 271-279 
Christian Orsel, Les apports de la dendrochronologie r l’archeologie, In: Thracia Pontica, II, Sofia, 1982 p. 267-270
Christian OrselAlain Orcel, Analyses dendrochronologiques de bois provenant du site lacustre d’Arsenala r Varha, In: Thracia Pontica, IV, Sofia, 1991, p. 145-160
Mihail Georgiev, Augustin Petkov, Dimitar Stoev, Kiril Velkovski, Geophysical Prospecting of the Aquatoria of the Southern Black Sea Coast aimed at Reconstructing of the Paleorelief, In: Thracia Pontica, V, Varna, 1994, p. 317-328

Закони и нормативни актове, касаещи паметниците на културата и природните забележителности
1. Закон за паметниците на културата и музеите, обнародван в ДВ, бр. 2, от 11.04.1969 г. изменения и допълнения ДВ, бр. 29 от 10.04. 1973 г., бр. 36 от 08.05. 1979 г. и бр. 87 от 11.11. 1980 г.
2. Правилник за изваждане и запазване на намиращите се под вода паметници на културата и природни забележителности от водната флора и фауна, ДВ, бр. 53 от 07.07.1967 г.
3. Наредба № 5 за издирване, изучаване и документиране на недвижимите паметници на културата, обнародвана в ДВ, бр. 6 от 19.01.1979 г.
4. Наредба № 6 за използване и представяне на недвижимите паметници на културата, обнародвана в ДВ бр. 30 от 13.04. 1979 г.
5. Наредба за отчитане и опазване на движимите паметници на културата, Одобрена от председателя на Комитета за култура и Председателя на Българската академия на науките. Публикувана е в „Сборник от нормативни актове за управление на културата”, София, Наука и изкуство, 1981 г.

Съкращения 
Acta TAB - Acta Tera antiqua balcanica
ИНМБс - Известия на народния музей Бургас
ИНМВарна - Известия на народния музей Варна
СбНУНК - Сборник народни умотворения на Министерството на просветата и културата.

 

 

Ропотамо

 

 

Лъвската глава

 

 

Параклисчето „Света Параскева”

 

 

Глинена лампа от потъналото пристанище Херсонесос - Ориоспатамо пред устието на Ропотамо

 

 

Комедиантът, изобразен върху купичка, украсена със сграфитотехника, открита в пристанището Ориоспотамо

 

Плаващият кран „Гигант” с капитан Никифор Герчев, който откри потъналото селище пред устието на Ропотомо през 70-те години на ХХ век.



Коментари


Снимки от галерията, съвпадащи се с новината.





Новини от населените места в община Приморско



Община Приморско новини







Етикети




Популярни етикети





Последни коментари