Ивелина Иванова: Нестинарството не е игра върху жарава, а общество със специфична обичайно-обредна целогодишна система

Източник:fokus
Ивелина Иванова: Нестинарството не е игра върху жарава, а общество със специфична обичайно-обредна целогодишна система Снимка:Google Images

Подобни новини


На 21 май православната църква чества Св. Равноапостолни цар Константин и царица Елена. В Странджа планина светците Костадин и Елена са на особена почит, но най-важен е денят им за нестинарската общност. До края на ХІХ в. нестинарските шествия и обредната игра върху огън в чест на светците е била позната на гръцките села Кости, Бродилово, Агио Стефано, Каланджа /Синеморец/, Аксиджим, Агио Яни, Труля, Ургас, Кимербургас и в българските Ургари /Българи/, Мързево /Кондолово/, Дерекьой, Варвара, Резово, Блаца, Маджура, Перпоглу, Урумбегли, Ятрос, Пенека, Ченгер и в българо-гръцкия Бунархисар.   Данни за нестинарски игри има за селата Стоилово, Гьоктепе /Звездец/, Конак /Бяла вода/, Заберново, Сатъкьой, Серген, Курудере, Колиби. Коренните демографски промени настъпили в Източна Тракия и Странджа в началото на ХХ в. унищожават обичая. Тогава нови средища на нестинарството стават онези села, в които са заселени компактни групи от бежанци от старите несинарски селища – Ново Паничарево, Приморско, Ясна поляна. Село Българи е единственото място, което успява да го съхрани през времето на комунистическия режим в България.
Фокус: Какво е характерно за нестинарския календар в Странджа?
Ивелина Иванова: През 1914 година по силата на споразумение между България и Гърция гръцки говорещото население от Странджа трябва да напусне пределите й и да се засели в новите територии на Гърция. Гърците се заселват на компактни групи в селата Агия Елени, Лангада, Мелики, Мавролефки, Керкини. Тази компактност на изселниците носи със себе си цялата обичайно-обредна система на това население, сиреч почитането на нестинарските патрони, огнената игра в тяхна чест и всички целогодишни обредни действия свързани с обредността наречено нестинарство. Те успяват да запазят традицията, която носят от Родината – Голямата аязма във Влахов дол /Странджа/ и да я превърнат в непоклатимо верую за своите потомци.
Фокус: Къде е най-чисто запазено нестинарството?
Ивелина Иванова: Село Бродилово е старо нестинарско средище. Всяко населено място в Странджа, в което е имало нестинарски родове, е било обградено от параклиси и аязми на най-почитаните от нестинарите светци – Св. Константин и Елена, Св. Илия, Св. Пантелеймон, Св. Марина, Св. Троица. През годините, в които обичаят замира и последните му наследници умират, тези параклиси, одърчета и аязми се саморазрушават и хората забравят за тях. Остават бегли спомени у най-възрастните хора в селата. Благодарение на тези спомени на 21 май /по нов стил/, миналата година, най-младият носител на нестинарството в Странджа – 19-годишният именник Костадин от Бродилово, възобновява нестинарското шествие до аязмата на светеца и дава обет да се грижи за нея. Предишната вечер той сам е съшил нестинарската риза на иконата, сам я обкичил с парички... Дни преди празника с помощта на възрастна жена от селото е намерил аязмата, разчистил я е, проправил е и пътя до там.
Шествието с иконите тръгва от църквата начело с музикантите, минава през площада, където се събират вярващите и в строг ред се отправя към аязмата на Св. Костадин. Пътят към свещеното място е винаги труден, чувството че минаваш по стъпките на всички нестинарски шествия от миналото непреодолимо те завладява, тъпанът и гайдата свирят същата музика, която са свирили някога и е трудно в такъв миг да останеш равнодушен. На мястото първо се прекадяват иконата и аязмата, всеки пали свещ и оставя дара си, след което поклонниците сядат на обредна трапеза и накрая играят хора. Така се случва и сега – нестинарското хоро се подхваща край аязмата, пак с него се изпращат иконите в църквата.
На 21 май 2011 г. с. Бродилово ще продължи възобновената от миналата година традиция да се извърви нестинарското шествие с иконите до аязмата на Св. Костадин. През деня ще има богата фолклорна програма, а след залез слънце – игра в жарава.
Фокус: Каква е ролята на Исторически музей Малко Търново в проучването на нестинарството? Има ли още живи извори, от които да черпите информация?
Ивелина Иваноав: През 2010 г. Исторически музей Малко Търново откри експозиция „Нематериално културно наследство на Странджа”, която дойде в отговор на приемането на нестинарството, на 30 септември 2009г. в представителния списък на ЮНЕСКО за световно значимо нематериално културно наследство. До този момент, а и сега на регионално ниво не съществува културен институт, който да представя цялостна информация по въпросите за нестинарството и другите специфични странджански обичаи и обряди, спадащи към нематериалното културно наследство на Странджа. Тази експозиция е опит да въздействаме върху нашите посетители за разбирането на това що е нестинарство, откъде идва, има ли то бъдеще и да вменява уважение към неговите носители, които имат нужда от подкрепата и разбирането на всеки един българин за да продължат традицията. Нестинарството не е игра върху жарава, а общество със специфична обичайно-обредна целогодишна система, със свои закони, светци и светилища. Играта в жарава не е самоцел, тя се случва само на тези, които са удостоени с избранничество. Вярваме, че колкото по-добре хората познават една проблематика, толкова по-добре разбират необходимостта за опазването и съхранението на наследството. Исторически музей Малко Търново си постави амбициозната задача да покаже и разкаже в звуци,образи и картини неговата най-автентична страна.



Коментари


Снимки от галерията, съвпадащи се с новината.





Новини от населените места в община Приморско



Община Приморско новини







Етикети




Популярни етикети





Последни коментари